Психическа подготовка: Приемете красивия хаос

Един от най-важните и ключови моменти за успех с породени деца е психическата подготовка. Много лесно можете да се натоварите само от мисълта за балансиране между нуждите на новородено и обръщане на внимание на малко дете. Но вместо да се съсредоточа върху трудните моменти, изберете да се съсредоточа върху магията на отглеждането на братя и сестри с толкова близка възрастова разлика.

Ето няколко неща, които ми помогнаха психически да се подготвя:

1. Приемете, че нещата ще бъдат различни – животът ви няма да бъде такъв, какъвто е бил когато сте имали само едно дете, и това е добре! Не става дума за това да държите всичко под контрол; става въпрос за това, да приемете промятата и ново място, на което се намирате.
2. Радвайте се на малките моменти – Ръцете ви винаги ще бъдат пълни, но и сърцето ви също. Да гледате как вашите бебета се опознават, държат се за ръце и играят заедно ще бъде едно от най-възнаграждаващите преживявания в живота ви.
3. Заглушете негативизма – Някои хора ще реагират на новината ви за бременност с шок или дори осъждение. Коментари като „О, уау, това ще бъде толкова трудно“ или „Ще сте винаги заети!“ може да ви разтрои. Но не забравяйте, че това е ВАШЕТО решение и само вие можете да усетите колко красота и удовлетвореност ще донесе в живота ви.

Подготовка преди появата на бебето

Каква е разликата между слинг и ерго раница?

Първо, нека ви обясня каква е разликата между двете опции:

Бебешки слинг: Слингът обикновено е дълго парче плат, което носите през едното или двете рамена, за да държите бебето близо до тялото си. Лесно регулируем е и се предлага в различни стилове и цветове. Слинговете са леки и могат лесно да се сгънат и носят в чантата ви за пелени. Предлагат удобство за бебето, особено ако е новородено, тъй като могат да се носят в позиция корем до корем.

Ерго раница: Ергономичната раница е структурирана по определен начин и се закопчава около раменете и бедрата ви, за да разпредели равномерно теглото на вашето бебе. Повечето раници позволяват да носите бебето си отпред, отзад или дори на бедрата. Те често са с регулируеми презрамки, за да може да се отпускат, когато бебето расте, а много от тях имат допълнителни "екстри" като дишащи тъкани или джобове за съхранение.

Плюсовете и минусите на слинга

Плюсове:

• Лек и компактен: Харесвам колко лесно се съхранява слинга в чантата на бебето, а често и в моята дамска чанта. Заема много малко място и винаги ми е под ръка, ако ми потрябва.
• Лесен и бърз за използване: Нямам проблем с начина на завръзване- просто го премятам през рамо, регулирам според Мики и съм готова. Когато съм в движение с двете деца, имам нужда от нещо, което е бързо и лесно!
• Идеален за новородени: Близката позиция, подобна на гушкане, е идеална за новородени, осигурявайки им комфорт и сигурност, като се чувстват близо до мама.

Минуси:

• Носене на едно рамо: Тежестта се разпределя само върху едно рамо, което може да стане уморително, особено когато бебето ви расте. За мен след известно време стана неудобно, особено ако нося сина си продължително време.
• Ограничено движение на бебето: Слинговете предлагат по-малко възможности на бебето да се движи, което може да не е толкова удобно и за вас, когато порасне, стане по-тежко или просто започне да недоволства.

Плюсовете и минусите на ерго раницата

Плюсове:

• Равномерно разпределение на теглото: Най-добрата характеристика на ерго раницата е ергономичният дизайн, който разпределя теглото на вашето бебе между раменете и бедрата. Това определено си е голям плюс, особено след като момчетата ми станаха по-големи и по-тежки.
• Универсалност: Раницата често ви позволяват да сменяте позициите за носене - отпред, на гърба или на бедрото - като ви дават опции в зависимост от възрастта на вашето бебе и какво ви е удобно.
• Дългосрочна употреба: Докато слинговете са страхотни за новородени, раницата за бебе може да се използва за много по-дълъг период. Хареса ми, че мога да продължа да нося децата, без да се притеснявам от дискомфорт.

Минуси:

• По-обемисти: Макар че раниците са по-поддържащи, те са по-обемисти в сравнение със слинговете, което ги прави по-трудни за носене с вас, ако искате да са ви под ръка.
• По-сложна за използване: Открих, че носенето на раницата за бебе може да отнеме малко повече време, особено с всички презрамки и настройки, когато преди мен я е носил мъжа ми. Когато жонглирам с две малки деца, предпочитам нещо, което не отнема твърде много време.

Моето лично предпочитание: Ергономична раница

Въпреки че виждам предимствата както на слинговете, така и на ерго раниците, личното ми предпочитание е към раницата за бебе. Като майка на две малки момчета комфортът и удобството са ключови. Смятам, че способността на ерго раницата да разпределя равномерно теглото на бебето ми е от съществено значение, особено след като момчетатта ми растат бързо и наддават бързо.

Универсалността на ерго раницата – възможността да го нося отпред или на гръб- прави избора ми още по- затвърдителен и често предпочитам раницата пред количката за излети, разходки сред природата, пазаруване на хранителни стоки или дори просто из къщата, когато ми трябват свободни ръце. И ми харесва как поддържа гърба и раменете ми изправени, дори при дълги периоди на носене.

Въпреки това понякога използвам слинг – най-вече когато излизам на кратки разстояния и искам да държа малкия си син си близо до мен в по-спокойна, пухкава позиция. Слингът е перфектен за кратки периоди на носене и удобството просто да го преметна през рамо, когато правя нещо като кърмене, миене на съдове или успокоявам бебето си да спи, е незаменим.

Последни мисли

В крайна сметка и слинговете, и ергономичните раници за новородени имат своето място и изборът между тях наистина зависи от вашия начин на живот и лични предпочитания. Ако търсите нещо компактно, просто и идеално за новородени, слингът може да е по-добрият вариант. А ако търсите комфорт, подкрепа и дълготрайна употреба, ерго раницата е вашият избор.

Като заета майка на две деца, ерго раницата определено е моят най-добър избор в повечето ситуации. Помага ми да държа ръцете си свободни, като същевременно гарантира, че бебето ми е в безопасност, удобно и близо до мен. Но не забравяйте, че няма правилен или грешен избор- всичко се свежда до това какво работи най-добре за вас и вашето семейство!

Предизвикателства по пътя към самодисциплината

Въпреки че ползите от самодисциплината са ясни, пътуването не е лишено от предизвикателства. Разпознаването на тези препятствия може да ви помогне да се подготвите и да останете ангажирани в процеса.

Преодоляване на обичайното поведение

Навиците се формират в продължение на много години и премахването им изисква съзнателни усилия и време. Независимо дали става въпрос за навика да се реагира импулсивно или за склонността към прекомерната употреба на устройства по време на семейната вечеря, промяната на тези навици с по-осъзнати действия изисква постоянство. Бъдете търпеливи със себе си и разберете, че промяната е постепенен процес.

Справяне с неуспехите

Ще има дни, в които старите навици ще се появят отново и може да откриете, че отново се подхлъзвате към негативните модели. Важно е да разглеждате тези неуспехи като възможности за учене, а не като провали. Помислете какво е предизвикало поведението и разработете стратегии, за да се справите по-добре следващия път. Не забравяйте, че самодисциплината е пътуване, а не дестинация.

Балансиране на самоусъвършенстването и родителските изисквания

Намирането на време за самоусъвършенстване, докато жонглирате с родителските отговорности, може да бъде обезсърчително. Инвестицията в себе си, обаче, в крайна сметка е от полза за вашето дете. Дори малки, последователни стъпки – като отделяне на няколко минути всеки ден за размисъл или внимание – могат да доведат до значителни подобрения с течение на времето. Помислете за включване на грижата за себе си в ежедневието си като неподлежаща на обсъждане част от вашия график.

Търсене на професионална помощ при нужда

Примери от реалния живот за самодисциплина в действие

За да разберете по-добре въздействието на самодисциплината върху родителството, нека да разгледаме няколко сценария от реалния живот, при които родителите са променили живота си в полза на децата си.

Пример 1: Управление на гнева

Представете си родител, който се бори с проблеми с гнева в продължение на години. Всеки път, когато възникне дребно неудобство, той избухва, което води до конфликти с децата му. Осъзнавайки негативното въздействие на поведението си, родителят се ангажира с лична трансформация. Той започва да практикува внимателност, търси професионална помощ от терапевт и отделя време за изучаване на техники за управление на гнева. Постепенно избухванията на родителя стават по-редки и цялостното му поведение се променя. Децата от своя страна се научават да подхождат по-спокойно към конфликтите и стават по-възприемчиви да обсъждат чувствата си по неконфликтен начин. Това пренастройване не само подобрява връзката родител-дете, но и дава траен пример за емоционална регулация.

Пример 2: Приоритетизиране на качественото време заедно

В друг сценарий, зает родител често се оказва разсеян от имейли и телефонни известия по време на семейни хранения и дейности. Детето, чувствайки се пренебрегнато, започва да става шумно и непослушно, за да привлече внимание. Признавайки този проблем, родителят въвежда „безтехнологични“ места и часове вкъщи. Той съзнателно оставя устройствата си настрана по време на хранене и семейни събития, фокусирайки се върху ангажиращи разговори и споделени дейности. С течение на времето детето започва да се чувства по-ценено и да имитира фокуса и присъствието на родителя. Тази промяна подобрява не само поведението на детето, но и качеството на семейните взаимодействия.

Пример 3: Култивиране на отговорност

Родител, който се гордее с точност и отговорност, забелязва, че тийнейджърът вкъщи се бори с управлението на времето и отчетността. Признавайки, че поведението на тийнейджъра е отчасти отражение на средата у дома, родителят започва да моделира по-добри навици. Те въвличат тийнейджъра в планиране на ежедневието и поставяне на постижими цели, споделяйки собствените си методи за ефективно управление на времето. Като има прозрачност относно собствените предизвикателства и как ги преодолява, родителят създава атмосфера на сътрудничество, в която тийнейджърът се научава, че отговорността е споделено пътуване. С течение на времето тийнейджърът става по-организиран и разчитащ на себе си, отразявайки дисциплинирания подход на родителя към живота.

Практически съвети за поддържане на самодисциплина в дългосрочен план

Поддържането на самодисциплина е непрекъснат процес, който изисква отдаденост и редовна преоценка. Ето няколко практични съвета, които ще ви помогнат:

1. Редовна самооценка

Планирайте редовни моменти на размисъл, за да оцените поведението и напредъка си. Това може да включва водене на дневник, медитация или обсъждане на вашата самодисциплина с доверен приятел или партньор. Редовната самооценка ви помага да не забравяте действията си и да коригирате стратегиите си, ако е необходимо.

2. Създайте партньорства за отчетност

Свържете се с приятел, партньор или друг родител, който също цени самоусъвършенстването. Споделянето на вашите цели и напредък с някой друг може да осигури мотивация и отчетност. Празнувайте взаимно успехите си и оказвайте подкрепа в трудни моменти.

3. Приемете гъвкавостта

Въпреки че последователността е ключова, важно е също да останете гъвкави. Животът е непредсказуем и ще има моменти, когато поддържането на вашата самодисциплина е особено предизвикателство. Позволете си благодат през тези моменти и ги гледайте като временни неуспехи, а не като провали.

4. Съсредоточете се върху постепенната промяна

Вместо да се опитвате да промените изцяло навиците си за една нощ, съсредоточете се върху постепенните промени. Малките корекции могат да доведат до значителни подобрения с течение на времето. Независимо дали става въпрос за намаляване на времето на екрана с пет минути всеки ден или практикуване на кратко упражнение за внимание сутрин, постепенните промени са както управляеми, така и устойчиви.

5. Празнувайте прогреса

Признавайте и празнувайте напредъка си по пътя. Признаването дори на малки победи може да повиши морала ви и да ви насърчи да продължите напред. Когато детето ви види как празнувате собствените си постижения, то научава важността на признаването на личното израстване.

Заключение: Пътуване, което си заслужава

Ефективното възпитание на вашето дете е по-малко свързано с налагането на строги правила и повече с поддържането на среда, в която уважението, отговорността и емоционалният баланс са норма. Пътуването започва с вас. Когато се ангажирате да се дисциплинирате – чрез самоосъзнаване, емоционална регулация и последователни действия – вие не само подобрявате собствения си живот, но и давате мощен пример на децата си.

Всеки път, когато спирате, за да обмислите поведението си, всеки път, когато избирате търпението пред гнева, и всеки път, когато моделирате поведението, което искате да видите, вие преподавате на детето си безценен урок. Вашите действия резонират много по-дълбоко от всяка изречена дума, създавайки наследство от дисциплина, растеж и взаимно уважение.

Не забравяйте, че самодисциплината не е свързана със съвършенството. Става дума за напредък. Става дума за признаването, че пътуването на самоусъвършенстване продължава и че всяка стъпка, която предприемате, независимо колко малка е, има значение в живота на вашето дете. Докато работите, за да се дисциплинирате, вие създавате ефект на вълни, който в крайна сметка оформя следващото поколение да бъде по-състрадателно, отговорно и издръжливо.

В крайна сметка, родителството е толкова свързано с насочването на нашите деца, колкото и с насочването на самите нас. Прегърнете предизвикателството, отпразнувайте растежа си и се насладете на дълбокото въздействие, което вашето лично развитие ще има върху семейството ви. Вашето пътуване към самодисциплина не е просто път към лично усъвършенстване – това е самата основа, върху която е изградено любящо, уважително и процъфтяващо семейство.

_______________________________________

Възприемайки тези практики, вие ставате живият пример, от който детето ви се нуждае, доказвайки, че най-ефективният начин да го дисциплинирате е като първо дисциплинирате себе си.

Възпитанието е един от най-предизвикателните аспекти на родителството. Много родители прекарват безброй часове в обсъждане на правила, налагане на граници и опити да възпитат самоконтрол у децата си. Но какво ще стане, ако ключът към отглеждането на възпитано дете не се крие в методите, които използваме, за да коригираме поведението, а в примера, който даваме всеки ден?

Огледалният ефект в родителството

От момента, в който се раждат, децата са като гъба, попиваща всичко около себе си. Основният им пример за подражание са техните родители – тези, които ги насочват не само чрез устни инструкции, но и през всяко действие, което предприемат. Например:

• • Ако реагираме на стреса с гняв, нашите деца се научават да приравняват разочарованието с изблици на гняв и агресия. Те виждат вика като нормален отговор на трудностите.
• • Ако не успеем да изпълним собствените си ангажименти, децата започват да разбират, че отговорността не е задължителна и обещанията нямат тежест.
• • Ако постоянно проверяваме телефоните си, когато прекарваме време със семейството, децата може да се научат, че дигиталните устройства надвишават важността на личното общуване и че тяхното присъствие не е достатъчно, за да осигури пълното ни внимание.

Във всеки случай децата наблюдават и след това имитират нашето поведение. Този огледален ефект е причината дисциплината да започва със самодисциплина. Преди да очакваме нашите деца да възприемат определено поведение, първо трябва сами да въплътим тези ценности.

Възпитание чрез пример: Основата на самодисциплината

Дисциплината е повече от набор от правила или строг график – тя е начин на живот. Когато родителите се дисциплинират, те демонстрират житейски умения, които децата в крайна сметка ще възприемат. Ето защо самодисциплината е в основата на ефективното родителство:

1. Емоционална регулация

Емоциите са мощни двигатели на поведението. Децата често имитират начина, по който се справяме с емоциите си. Ако се научим да управляваме здравословно стреса, разочарованието и гнева е по-вероятно децата ни да направят същото. Помислете за това: когато родителят отдели малко време, за да си поеме дъх, да помисли и да се заеме спокойно с проблем, той моделира устойчивост и ефективни механизми за справяне. Обратно, ако нашата реакция по на стрес е да загубим контрол, нашите деца може да смятат емоционалната нестабилност за приемлива.

2. Последователност в действията

Децата се учат на последователност. Те трябва да знаят какво да очакват от средата, която ги заобикаля, и последователността им осигурява чувство за сигурност. Когато родителите последователно се придържат към собствените си стандарти – независимо дали става въпрос за спазване на рутини, изпълнение на обещания или поддържане на граници – те предлагат план за надеждност. Дете, което вижда как родител последователно изпълнява ангажиментите/обещанията си, научава колко е важно да бъдеш надежден и отговорен.

3. Показвайте с действия качествата, които искате да възпитате в детето си

Едно е да кажете на детето си да бъде уважително, отговорно или мило; съвсем друго е сами да въплъщавате тези качества. Когато действията ви съвпадат с думите, детето ви получава мощен, неизказан урок. Самовъзпитанието изисква постоянство и усилия. Това включва поставяне на лични цели, признаване на грешки и извършване на корекции, за да станете по-добра версия на себе си. Този ангажимент не само подобрява собствения ви живот, но също така дълбоко влияе върху развитието на вашето дете.

4. Изграждане на доверие и надеждност

Децата търсят напътствие от родителите си. Когато ни видят, че се борим, но упорстваме да подобрим поведението си, това изгражда доверие. Те научават, че всеки прави грешки и че истинската сила е в разпознаването и коригирането на тези грешки. Като демонстрирате отговорност, вие създавате семейна култура, в която доверието и надеждността се оценяват пред съвършенството.

Пътят към самоусъвършенстване в родителството

Да тръгнем по пътя на самодисциплината не винаги е лесно – изисква време, усилия и желание да се изправим пред собствените си недостатъци. Въпреки това, наградите са многобройни, както за вас, така и за вашите деца.

Възприемане на самосъзнанието

Първата стъпка към самовъзпитанието е самосъзнаването. Запитайте се: Какви навици или поведение имам, които не бих искал детето ми да подражава?

• Внимателност: Обмислете ежедневието си. Обръщате ли цялото си внимание на детето си или често се разсейвате от работа и/или технологии?
• Емоционална проверка: Помислете как реагирате в стресови ситуации. Веднага ли губите нервите си или се опитвате да направите пауза и да помислите, преди да говорите?
• Последователност в ценностите: Оценете дали вашите действия отговарят на заявените от вас ценности. Търпеливи и добри ли сте, когато очаквате детето ви да бъде същото?

Тази честна самооценка може да разкрие неудобни истини, но тя е важна, ако искате да направите значима промяна в поведението си. Признаването къде можете да се подобрите не е признак на слабост – това е демонстрация на сила и отдаденост да бъдете най-добрият възможен модел за подражание.

Практически стратегии за самодисциплина

След като идентифицирате области за подобрение, следващата стъпка е да работите активно върху тях. Ето някои практически стратегии, които да ви помогнат да развиете по-силна самодисциплина, която от своя страна може да повлияе положително на вашите деца:

1. Поставете ясни лични цели

Точно както определяте правила за децата си, поставете ясни, постижими цели за себе си. Независимо дали става въпрос за управление на времето ви пред екрана, подобряване на реакцията ви на стрес или създаване на по-организирано домакинство, наличието на конкретни цели може да осигури насока и мотивация.

2. Създайте си рутина и се придържайте към нея

Една последователна рутина не само е от полза за вашите деца, но и ви помага да управлявате по-добре собствените си отговорности. Разработете дневен график, който включва време за работа, семейство, грижа за себе си и релакс. Придържането към рутина може да намали хаоса на ежедневието ви.

3. Практикувайте внимателност и отразяване

Вниманието не е само за медитация – това е начин да останете присъстващи във всеки момент. Редовното осмисляне на поведението ви може да ви помогне да уловите негативните модели рано. Помислете за водене на дневник, в който отбелязвате случаи, в които сте се чувствали предизвикани и как сте реагирали. С течение на времето тази практика може да осигури ценна представа за вашето поведение и да ви помогне да се коригирате съответно.

4. Потърсете обратна връзка и подкрепа

Не се колебайте да потърсите обратна връзка от вашия партньор, приятели или дори професионален съветник. Понякога външна перспектива може да хвърли светлина върху навиците, които може да не забележите сами. Освен това, присъединяването към родителски групи или форуми може да предложи подкрепа и идеи за самоусъвършенстване. (Тук само искам да вметна, че не става дума за фейсбуки групи на мами, защото там много често може да станете обект на критики, вместо на подкрепа).

5. Празнувайте малките победи

Промяната не се случва за една нощ. Празнувайте малки победи по пътя, независимо дали е ден, в който сте овладели гнева си, или седмица, в която сте се придържали към личната си рутина. Тези моменти на успех могат да създадат импулс и да насърчат по-нататъшно усъвършенстване.

Интегриране на самодисциплината в ежедневното родителство

Процесът на самодисциплиниране е дълбоко преплетен с процеса на родителство. Когато започнете да прилагате техники за самодисциплина в живота си, може да забележите ефекта на вълната, който влияе върху поведението на детето ви по няколко положителни начина:

Моделиране на устойчивост

Животът е пълен с предизвикателства. Като управлявате собствените си трудности с благодат и постоянство, вие показвате на детето си, че неуспехите са естествена част от живота – и че устойчивостта е ключова за преодоляването им. Това моделиране насърчава детето ви да се справя директно със собствените си предизвикателства.

Подобряване на комуникацията

Когато сте по-дисциплинирани и самоосъзнати, комуникацията ви с детето ви естествено се подобрява. Започвате да слушате по-внимателно, да говорите по-ясно и да решавате проблемите спокойно. Тази открита комуникация помага за изграждането на по-силна, по-уважителна връзка, което улеснява насочването на детето ви, без да прибягвате до сурова дисциплина.

Насаждане на отговорност

Децата се учат на отговорност, като наблюдават поведението на родителите си. Ако видят, че последователно изпълнявате ангажиментите си и поемате отговорност за действията си, е по-вероятно да отразяват тези черти. С течение на времето това възпитава у тях чувство за отговорност, което ще им служи добре през целия живот.

Създаване на положителна среда

Самовъзпитанието допринася за положителна домашна среда, където стресът и хаосът са сведени до минимум. Добре организираното, спокойно домакинство насърчава по-доброто поведение на децата, защото те се чувстват сигурни и разбрани. Тази атмосфера не само намалява поведенческите проблеми, но и насърчава цялостното благосъстояние на цялото семейство.

. . .

Премахването на памперса и приучаването на гърне е важен етап в развитието на детето, отбелязващ нарастващата му независимост. Като майка, която наскоро премина през това с 2-годишния ми син, ще ви кажа- има много предизвикателства и триумфи. В тази публикация ще споделя личния си опит, често срещаните грешки, които трябва да избягвате, психологическите аспекти, които трябва да имате предвид, подходящата възраст за приучаване на гърне и практически съвети, които да ви помогнат в този процес.

Моят личен опит

Нашето приучване към гърне се случи на няколко етапа:

• Седмици 1-2: Представяне на концепцията за използване на тоалетна и преминаване от памперси към гащички
• Седмици 3-6: Насърчаване на сина ни да съобщи нуждата си да използва тоалетна.
• Седмици 7-8: Постигане на пълно приучаване към гърне, като Еван самостоятелно казва кога има нужда.

Този постепенен подход позволи на нашия син да се адаптира удобно, правейки процеса по-гладък както за него, така и за нас.

Разбира се, че имаше моменти, в които исках да се откажа, да му сложа отново памперса и да не сменям по 5-6 комплекта дрехи на ден. Разбира се, че му се карах, когато се изпусне, защото е отказал 3 пъти да седне на гърнето (за което моментално изпитвах вина и разочарование към себе си). Разбира се, че сме имали моменти, в които сме му слагали памперс в началото на приучаването (защото ни се е налагало да идем на важно събитие, на което не може да се преолбичаме през 30 мин и да се молим на всеки 20 мин да пишка). Също така използвахме и тактиката за награда, която също мислех, че е грешка, но работеше. Всички тези предизвикателства ми се струваха безкрайни и не свършващи, но постоянството и много, много говорене заедно с помощта на книжките оказаха позитивно влияние. В период от 3 дена Еван премина от едно бунтуващо се дете, което не иска да сяда на гърнето към "Мамо, има пиш". Започна да казва кога му се ходи по нужда, стискаше, когато се налага и съвсем осъзнато знаеше, че памперса вече остава в миналото.

Защо започването преди 2-годишна възраст може да не е ефективно

Много родители се чудят кога трябва да започнат да приучват детето си към гърне. Те пробват на 12 или 18 месеца. Преди 2-годишна възраст, обаче, повечето деца не са физически или емоционално готови за приучаване към гърне. Ако започнете да учите детето си твърде рано да използва гърнето, рискувате да бъдете разочаровани от него и от самите вас. При нас се случи така, че когато Еван беше на 18 месеца, беше лято, а ние бяхме в къщата на морето. Перфекти условия. Пробвах да му махна памперса, имаше малък прогрес, след което тотален отказ. Макар че осъзнаваше за какво се ползва гърнето, сядаше на него и ходеше по голяма нужда в точно определено време всеки ден, виждах че това му носи голямо безпокойство, негативни емоции и раздразнение. Спрях и се премирих, че просто още не е готов. Не исках да му създам травма, която щеше да има последствия в бъдеще.

Ето защо започването преди 2-годишна възраст може да не е ефективно:

• Липса на контрол върху пикочния мехур: Преди 24 месеца повечето деца нямат пълен контрол върху пикочния си мехур и червата, което води до чести инциденти.
• Ограничени комуникационни умения: Детето трябва да може да разбере и изрази нуждата да отиде. Преди 2 повечето деца се борят с това.
• Емоционална съпротива: Твърде ранното обучение на гърне може да създаде безпокойство, водещо до съпротива и дори регресия.

Кога е твърде късно? Кога трябва да започнете незабавно?

Както започването твърде рано може да причини проблеми, така и твърде дългото чакане също. Като цяло, ако детето ви не е приучено към гърне на 3 до 3,5 години, време е да започнете веднага. Ето кога трябва да предприемете действия:

• Изисквания за предучилищна или дневна грижа: Много предучилищни заведения изискват децата да бъдат приучени да ходят на гърне до 3-годишна възраст.
• Осъзнаване, но отказ: Ако дете над 3 последователно отказва гърнето, това може да е поведенчески проблем, който трябва да се реши с твърд, но позитивен подход.
• Скриване: Ако дете изтича до ъгъла или друга стая, за да ака в памперса си, то показва осъзнатост и трябва да бъде сложено на гърнето.
• Контрол на пикочния мехур, но нежелание: Някои по-големи деца задържат пикаенето си за дълги периоди, но отказват тоалетната - това е знак, че трябва да започнат да се приучават към гърне веднага

Често срещани грешки при приучване към гърне

1. Започване твърде рано: Започването на обучение на гърне, преди детето да покаже готовност, може да доведе до разочарование.
2. Непоследователност: Превключването между пелени и бельо може да обърка децата.
3. Наказване на инциденти: Това може да създаде страх и безпокойство около тоалетната.
4. Използване на натиск или сила: Принуждаването на дете да седи на тоалетната може да създаде съпротива и забавяне на обучението.
5. Без да го правите забавно: Превръщането на обучението на гърне в стресираща задача кара децата да се съпротивляват. Вместо това използвайте книги, песни или награди, за да го направите положително изживяване.
6. Да оставите детето да го учи някой друг: Често срещана практика при родители, които не са всеотдайни. Те чакат госпожите в градината да научат детето им, защото не им се занимава, или прехвърлят тази отговорност на техните родители (баби и дядовци), рискувайки да създадат травма в детето свързана с изоставянето, но пък спестявайки си доста нерви.

Психологически съображения при приучаването на гърне

Обучението за гърне не е само физическа готовност - това е важен психологически етап. Според теорията на Ерик Ериксън за детското развитие, малките деца (от 18 месеца до 3 години) са в етапа „Автономия срещу срам и съмнение“ ("Autonomy vs. Shame and Doubt"). Начинът, по който се работи с приучването към гърне, може да повлияе на тяхната увереност и независимост.

• Положителното подсилване води до автономия: Насърчаването на детето с похвала му помага да се чувства способно и независимо.
• Отрицателните преживявания могат да причинят срам: Ако приучването към гърне е стресиращо, прибързано или изпълнено с наказание, това може да накара детето да се чувства неудобно или да се страхува да използва тоалетната.
• Безпокойство относно тоалетната: Някои деца развиват безпокойство относно използването на тоалетната, което може да попречи на напредъка.
• Прекалено ранното премахване на памперса: Ако вашето приучаване към гърне се е случило много рано и сте "дресирали" детето си да се изходи, когато го сложите на гърнето, почти сигурно е, че когато навлезе в детското юношество, ще има регресия. Рискувате да му създадете нездрав навик да ходи до тоалетната по часовник, което няма да действа, когато детето поране и това ще доведе до изпускане и пораждане на срам, а може и подигравки.

Заключение:

Научаването на детето да ходи на гърне е различно за всяко дете, но ключът към успеха е търпението, последователността и емоционалната подкрепа. Започването на правилната възраст (2 години или по-късно), избягването на често срещаните грешки и поддържането на позитивно мислене ще направят процеса по-гладък.

Въпреки че е напълно нормално хормоналните промени да причинят изтъняване или окапване на косата след раждането, това не улеснява справянето с тях. Винаги съм обичал гъстата си и здрава коса, така че да я видя да оредява беше наистина трудно. С течение на времето разбрах, че макар загубата на коса често да е временна, важно е да полагам допълнителни грижи за косата си през това време, за да съм сигурна, че ще остане здрава и силна.

Моята рутинна грижа за косата след раждане

За да поддържам косата си красива и да предотвратя по-нататъшна загуба, включих няколко ключови продукта и процедури в ежедневието си.

1. Етерично масло от розмарин и органично кокосово масло:

Гарантирам ви, че най- много в борбата с косопада, ми помогна именно маслото от розмарин. Известно е със стимулирането на скалпа и подобряването на кръвообращението, което може да помогне за насърчаване на повторния растеж на косата. Правя си маска с няколко капки масло в скалпа един път седмично преди къпане и стоя така минимум 2 часа. За да подхраня краищата, пък, изполвам органично кокосово масло. То е фантастично за добавяне на влага и борба със сухотата. Нанасям маската върху дължината на косата си, като се фокусирам върху краищата и я оставям да действа заедно с розмарина, преди да изплакна. Чувствам косата си много по-мека, а краищата вече не са сухи и чупливи!

2. Bioxil за косопад:

Един от задължителните ми продукти са ампулите на марката Bioxil. Тази ампула е предназначена специално за борба с косопада и забелязах, че помага за намаляване на окапването и придава малко плътност на косата ми. Използвам го редовно, след всяко миене на косата, тъй като чувствам, че наистина укрепва корените ми.

3. UNA за сухи краища:

След раждането текстурата на косата ми се промени и краищата станаха особено сухи. Използвам UNA ампули от скоро, но наистина правят чудеса за възстановяване на краищата на косата ми. Чувствам я много по-гладка и вече не изпитвам онова сухо, чупливо усещане. Косата ми е променена, а кичурите ми са подхранени и лъскави. Задължително след нанасянето на двете ампули затварям косъма с топлинна обработка от сешоар/ четка с горещ въздух на средна температура.

4. Салонни процедури:

Процедурите за коса в салон могат да бъдат от голяма полза, когато косата ви е стресирана и крехка. Наскоро имах възможността да посетя Mon Cheri Studio за тяхната невероятна спа процедура за коса и беше точно това, от което имах нужда. В момента, в който влязох, знаех, че съм направила правилния избор. Атмосферата е толкова релаксираща, а екипът на Mon Cheri ме накара да се почувствам великолепно. Моят стилист внимателно оцени косата ми, след което направи спа процедурата според състоянието й. Интензивната хидратация и подхранване на скалпа бяха само една част, последва масаж на скалпа, врата и няколко вида терапии. 

Само след една сесия косата ми стана по-мека, по-здрава и съживена. Тръгнах си, чувствайки се като чисто нов човек и мога да кажа, че лечението наистина промени начина, по който косата ми изглежда в момента, благодарение на всички грижи, които положиха за нея. Освен това екипът на Mon Cheri ми даде някои страхотни съвети за поддържане на здравето на косата ми занапред. Ако търсите професионален, релаксиращ и ефективен начин да подобрите здравето на косата си, горещо препоръчвам да посетите Mon Cheri Studio. Може да разгледате какви процедури предлагат и да направите резервация през този линк!

Изводът: търпение и грижа

Контролирането на косопада след раждането е дълго пътуване, което идва с всекидневни предизвикателства. Но ако спазвате здравословна рутина, добавите нови подхранващи продукти и си правите редовни салонни посещения като това в Mon Cheri, бавно ще забележите подобрения. Важно е да запомните, че загубата на коса е временна за много жени и с правилната грижа косата ви в крайна сметка ще възвърне красивата си същност.

Ако се борите със същия проблем, знайте, че не сте сами. Прегърнете процеса и бъдете добри към себе си. Грижата за косата е само една част от грижата за себе си и е важно да отделите време и за двете.

И запомнете, мамчета, вие заслужавате да се чувствате страхотно, вътрешно и външно!

1. Столче за кола (и допълнително покривало за столче за кола)

Безопасността на вашето бебе е от основно значение. Правилно инсталираното столче за кола е задължително за всяко пътуване с бебе. Уверете се, че вашето детско столче за кола е монтирано сигурно и отговаря на стандартите за безопасност. Освен това носете резервно покривало/протектор за столчето, тъй като е много вероятно да разлеете нещо, столчето да бъде нацапано или измокрено.

2. Чанта с пелени

Никога няма да имате достатъчно пелени, мокри кърпички и крем против подсичане, когато пътувате с бебе. Препоръчвам ви да опаковате допълнително +5 броя към тези, които сте предвидили, в случай че попаднете в задръстване или се отклоните от пътя. Ето кратък списък какво да сложите в чантата си за пелени:

• Пелени и мокри кърпички (достатъчни за продължителността на пътуването, плюс няколко допълнителни)
• Крем против подсичане
• Подложка за повиване (преносима и лесна за почистване)
• Дезинфектант за ръце за бързо почистване
• Ароматизирани найлонови торбички за мръсни пелени 

3. Дрехи за бебето

Пътуването с кола може да бъде непредсказуемо, що се отнася до температурата, така че е важно да вземете няколко слоя дрехи за вашето малко дете. Носете си няколко допълнителни екипа (в случай на разливане или намокряне) и винаги носете леко одеяло, за да е удобно на вашето бебе. За по-топло време вземете муселинова кърпа или одеалце от дишаща материя, за да избегнете прегряване. За по-ниски температури, меко яке или бебешко чувалче.

4. Бебешки шишета и адаптирано мляко (ако бебето ви се храни с шише)

Ако храните бебето си от шише, уверете се, че носите достатъчно шишета, биберони и АМ за цялото пътуване, плюс няколко допълнителни в случай, че времето и пътят се удължат. Носете си термос с топла вода. Наличието на нагревател за шишета с накрайник за включване в колата ще бъде идеалният избор, ако бебето ви трябва да се храни по време на шофиране.

5. Консумативи за кърмене (ако кърмите)

За кърмещите майки носенето на покривало за кърмене или шал за уединение, докато кърмят в колата, може да промени играта. Удобна помпа за свободни ръце може да бъде полезна, ако планирате да се изцеждате по време на пътуването.

6. Залъгалки или любим предмет

Ако бебето ви използва залъгалка или има любим удобен артикул като мека играчка или одеяло, не забравяйте да ги вземете със себе си. Те могат да ви помогнат да успокоите бебето си по време на шофиране, особено когато сте на дълъг път или навигирате в напрегнатия трафик.

7. Играчки и развлечения

Докато бебето ви е още малко (на 3-6 месеца), има няколко меки играчки или безопасни за бебето дрънкалки, които могат да го забавляват. Изберете играчки, които висят на столчето за кола или са лесни за хващане от малките ръчички. Ярки, цветни играчки с меки текстури или успокояващи звуци са идеални за разсейване на вашето бебе по време на возене.

8. Закуски и напитки за мама

Не забравяйте за себе си! Уверете се, че сте взели здравословни закуски и много вода, за да се заредите с енергия по време на пътуването. Не можете да се грижите за вашето мъниче, ако сте гладна, така че не забравяйте да включите и неща за себе си в багажа. Барчета гранола, плодове, ядки и бутилки с вода са чудесен избор при пътуване с кола.

9. Бебешко оборудване за пътуване

Има някои страхотни опции за пътни принадлежности за бебе, които могат да улеснят живота ви на път. Преносим бебешки шезлонг или бебешка седалка, които са безопасни за пътуване, могат да осигурят удобно място за вашето бебе да се отпусне по време на почивките. Сенникът за прозорците на колата също ще ви помогне да предпазите вашето мъниче от пряка слънчева светлина и ще поддържа колата по-хладна. Ако планирате да правите спирки, лека/лятна количка, която лесно се сгъва и разгъва, е чудесна идея за всякакви бързи разходки по време на почивките.

10. Бебешки комплект за първа помощ и лекарства

По време на пътуване могат да се случат инциденти и леки наранявания, така че винаги е добра идея да носите малък комплект за първа помощ за бебето. Включете безопасни за бебето болкоуспокояващи, понижаващи температурата (след консултация с вашия педиатър), безопасен за бебето термометър, лепенки и всякакви лекарства, от които вашето бебе може да се нуждае.

11. Удобства за пътуването за вас

Про съвети за безпроблемно шофиране с бебе

• Планирайте почивки: Спирайте на всеки два часа, за да раздвижите, нахраните или преоблечете бебето си. Тези почивки ще помогнат както на вас, така и на вашето мъниче да се почуства освежено и удобно.
• Времето е всичко: Опитайте се да планирате шофирането си около времето за дрямка на вашето бебе, ако е възможно. Сънливо бебе може да подремне през голяма част от пътуването, което прави пътуването по-лесно.
• Запазете спокойствие: Бебетата могат да усетят стреса, така че ако останете спокойни и събрани по време на пътуването, това ще ви помогне да запазите мъничето си спокойно.

Заключение

Пътуването с кола с 3-месечно бебе може да изисква допълнителна подготовка, но с правилните принадлежности и малко търпение може да бъде забавно и незабравимо преживяване и за всички. Облечете се според времето и градусите в колата, поддържайте комфорта на вашето бебе на първо място и не забравяйте да се насладите на пътуването!

Надявам се това да ви помогне за безопасно пътуване при следващото ви приключение! Ще се радвам, ако споделите и ваште съвети и опит при пътуване с бебе.

От тази година реших да споделям с вас моите любими книги, който съм прочела през изминалия месец. Надявам се по този начин да разширим познанията си в различни литературни теми, както и да се вдъхновяваме взаимно и да "промотираме" четенето! Да, наистина се надявам тази статия да достигне до повече от вас и да запаля желанието ви да прочетете моята книга за месец Януари!

Книгата се казва "Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си" на Лиз Бурбо. Дълго време присъстваше в списъка ми за четене преди да успея да стигна до нея. Почти съм убедена, че ви е попадала пред погледа в книжарниците или препоръчаните книги. Писателка й е световноизвестната Лиз Бурбо, която е автор на 24 книги, продадени в близо 5 милиона екземпляра.

Самата книга е себепознавателна и има за цел да ни разкаже за раните на душата, с които всеки един от нас се ражда, техните характеристики и как да ги открием в хората около нас, за да се научим да бъдем по- толератни и разбиращи. 

Тезата, че всички физически. емоционални и психологически проблеми произхождат от раните на душата, е широко застъпена и в тази книга, а именно: отхвърлянето, изоставянето, унижението, предателството и несправедливостта.

Всеки човек поне веднъж през живота си е изпитвал някое от тези чувства и се е питал "Защо?", "Защо точно на мен?", "Защо така се случва винаги?". Книгата на Лиз Бурбо ще ви даде отговор и подробно описание на раните и маските, които сте развили, за да ги прикриете, ще ви помогне да установите реалната причина за конкретните проблеми в живота ви, включително и що се отнася до физиката на тялото ви.

Навярно ви е станало ясно, че щом отделих цяла статия, книгата ме е грабнала, харесала, препоръчвам ви я и се надявам да я прочетете. Много ще се радвам да ми споделите обратна връзка и да ми кажете вашето мнение, ако решите да се докоснете до себепознането.

Приятно четене!

Усмивки, 

Мая